На 30 ноември България отбелязва Андреевден, един от най-светлите църковни и народни празници, посветен на паметта на Свети Андрей Първозвани. Имен ден празнуват всички с имена като Андрей, Андриян, Андрея, Храбър, Силен и техните производни.
Св. апостол Андрей е известен като Първозвани, тъй като бил първият апостол, който последвал Христос. Той бил ученик на Йоан Кръстител и поел след Иисус, след като Йоан го посочил като „Агнецът Божий“.
Празникът има различни наименования в различни части на България, като Андреювден, Андрея, Едрей, Мечкинден и други. Той бележи прехода от есента към зимата и е свързан с вярвания за мистични явления и древни обичаи. На този ден момите гадаят за бъдещите си съпрузи и се молят за щастие и благополучие.
Една от популярните легенди за Свети Андрей разказва как той става покровител на мечките, след като впрегнал мечка в ралото, за да замести вола, изяден от животното. Затова празникът е наричан и Мечкинден. Вярва се, че на Андреевден мечката прогонва зимата и носи здраве.
Жените спазват обичаите на този ден, като приготвят ястия от зърнени храни, като царевица, фасул и овес, и раздават част от тях на съседите за плодородие и здраве през идната година. На трапезата обикновено се слага пита и постни ястия, тъй като празникът попада в Коледните пости.
Според народните вярвания, ако водата в кладенците на Андреевден е спокойна, зимата ще бъде мека, а ако е бурна, ще има студ и виелици. Тези обичаи и вярвания показват как този ден не само че почита светия апостол, но също така свързва хората с природните цикли и надеждата за плодородие през зимата.