Днес православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики, роден през 295 г. в Александрия, наречен „баща на православното богословие“. Той е основен теоретик на православната триадология и е известен със своето пастирско дело. Като архиепископ на Александрия за почти половин век, св. Атанасий успява да устои на гоненията и да укрепи православието, като влиза в историята с твърдата си вяра и борбен дух. Паметта му се чества на 2 май и 18 януари.
На Атанасовден зимата започва да отстъпва мястото си на пролетта, а според народните вярвания, св. Атанасий, облечен в бяла риза и яздещ бял кон, заповядва на зимата да си отиде. Празникът е свързан със средата на зимата, когато денят започва да нараства и хората проверяват запасите си, за да преценят дали ще им стигнат до пролетта.
Според друго вярване св. Атанасий е господар на болестите като чумата и шарката. За да се умилостивят болестите, хората приготвят обреден хляб с мед, раздават го на близки и съседи и пекат содени питки, които да предпазват от шарка. Много домакинства приготвят курбан за здраве и благополучие.
На празничната трапеза присъстват ястия като обреден хляб, свинско печено, варено жито, баница, орехи и мед. Тези обреди се извършват с надежда за здраве и защита от болести.