Православната църква почита преподобни Ефрем Сирин.
Преподобни Ефрем Сирин се ражда през 306 г. в град Низибия, Месопотамия, в семейство на благочестиви християни. От ранно детство той е възпитаван в страх Божи, а видение разкрива на майка му бъдещата му духовна слава. Още млад, Ефрем се оттегля при отшелници в планината, където става ученик на св. Яков Низибийски. Придобива репутация на велик молитвеник и наставник, а според предания му е дадена благодат от Светия Дух да проповядва и учи.
През живота си св. Ефрем участва в Първия вселенски събор (325 г.), посещава различни страни и пише множество проповеди, молитви и поучителни текстове. Неговата молитва „Господи и Владико на моя живот…“ остава една от най-известните християнски молитви.
Ефрем посвещава времето си на служене, тълкуване на Светото писание и писане на догматически съчинения, често защитавайки вярата срещу еретици. Смирението и отдадеността му към Бога са впечатляващи. Когато е несправедливо обвинен в грях, той приема това с кротост, виждайки в него Божи промисъл. Бог обаче разкрива невинността му по чудодеен начин.
В Едеса, където прекарва голяма част от живота си, св. Ефрем основава училище и продължава да пише, проповядва и се подвизава в молитва. Неговите съчинения са насочени към покаянието, смирението и борбата с греха. Той често се оттегля в пустинята за молитва, но винаги се завръща към своето духовно служение.
Св. Ефрем умира през 373 г., след като предварително пише завет към учениците си. Погребан е сред бедни странници, както желае, а по-късно мощите му са пренесени в градска църква. Неговите трудове оказват силно влияние върху православието, а части от тях са преведени на старобългарски език.
Днес св. Ефрем Сирин е почитан като велик учител на църквата, а имен ден празнуват всички с името Ефрем.