Според преданието, Екатерина, дъщеря на управителя на Александрия, била изключително образована и красива. Тя поставила високи изисквания за съпруг, заявявайки, че ще се омъжи само за този, който я превъзхожда във всяко отношение. След като никой не отговорил на критериите ѝ, майка ѝ, тайна християнка, я насочила към отшелник, който я посветил във вярата.
Екатерина смело се изправила пред императора, критикувайки гоненията срещу християните. Тя успяла да обърне към християнството много хора, включително императрицата и група мъдреци, които след това били убити. Затворена заради вярата си, тя продължила да разпространява християнството. Осъдена на мъчение чрез колело с шипове, тя докоснала инструмента, който се разпаднал. Накрая била обезглавена през 305 година, а ангели отнесли тялото ѝ в Синай, където по-късно бил основан известният Синайски манастир.
Светицата се почита в България на 24 ноември. В Южна България тя е закрилница на децата от болести, особено шарка. В Пловдивско се приготвят погачи и кравайчета за здраве, които се раздават или оставят за „Баба Шарка“. В Родопите тя се почита като защитник от тежки болести, а жените не работят с остри предмети, за да избегнат незарастващи рани. В Странджа и сред преселниците от Беломорието денят на светицата се свързва с предпазване от мишки, когато се раздават варени зърна, за да се „затворят очите“ на гризачите.
Главният символ на Света Екатерина е колелото с шипове – знак за нейната мъченическа смърт и непоколебима вяра.