На 26 октомври православните християни и българският народ отбелязват Димитровден, посветен на свети Димитър Солунски. Според легендата, свети Димитър, роден в Солун през III век, бил управител на града и защитник на християнството, което довело до мъченическата му смърт. Днес той е почитан като покровител на Солун и защитник на вярващите.
Според българския фолклор, с Димитровден започва зимата. Легендите го представят като предвестник на студа, яздещ червен кон, от чиято бяла брада падат първите снежинки. В народната вяра той е близнак на свети Георги – като двамата си поделят годината, давайки лятото на Георги и зимата на Димитър.
Денят се свързва с обичаите за „полазване“, където първият гост символизира плодородието за идната година, и бележи началото на сезон за сватби и годежи. Празникът е също повод за почит към именниците като Димитър и Димка. Традиционната трапеза включва ястия като курбан и гювеч, а празникът е и професионален ден за ковачи и инженери. В градове като Сливен и Видин този ден се отбелязва с местни тържества.