На 1 март българите отбелязват традиционния празник Баба Марта, свързан със закичването на мартеници – амулети, носещи здраве и сила. Според народните вярвания мартениците се връзват на хора, животни и дървета, като се носят до определена дата или до първата поява на щъркел, лястовица или цъфнало дърво.
Мартеницата задължително се прави от бял и червен конец – символи на чистота, радост, живот и сила. Легендите разказват, че първата мартеница била изпратена от Ахинора, съпругата на хан Аспарух, чрез лястовица, за да му предаде послание за здраве и любов.
Традицията е характерна за България, но съществува в различни форми и в съседни държави като Румъния, Северна Гърция и Молдова. През 2017 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
В различните региони на страната са запазени специфични ритуали, свързани с Баба Марта. В Разградско хората закачат червен плат на дърветата, в Троянско връзват червени конци на вратите и добитъка, а в Хасковско бабите, които закичват децата с мартеници, носят червени дрехи, за да привлекат здраве и благополучие.