На 20 декември България отбелязва Игнажден, един от значимите зимни празници, който съвпада с деня, в който църквата почита паметта на свети Игнатий Богоносец, ученик на апостол Йоан Богослов.
Игнажден символично бележи началото на новата година според народния календар и се свързва с различни обичаи, които определят каква ще бъде годината за домакинството. Празникът също така открива цикъла на Коледните празници.
Традиционната вечеря за Игнажден се състои само от постни ястия, въпреки че по време на Коледния пост се позволява за последно да се консумира риба. След Игнажден рибата е забранена до края на постите. Ястията на масата трябва да са в нечетен брой, като се слагат храни, които растат на нивата и в градината, като варен боб, жито, царевица, ошав, кисело зеле и лук. Специално за празника се приготвя и игинашка питка.
По време на вечерята, на питката и суровото жито се забожда свещ, която се запалва преди началото на празничното ядене. Най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян, като обикаля дома и стопанските постройки, молейки се за плодородие през новата година. Ритуалът завършва с вдигане на трапезата към тавана с пожеланието: „Толкова високо да стане житото!“
След вечерята се съхраняват суровото жито, орехите, игинашката свещ и пепелта от каденето, защото се вярва, че тези предмети носят берекет. По време на вечерята никой не трябва да става от масата, за да не „избяга“ късметът, а ако някой се изправи, трябва да се движи приведен, за да осигури добра реколта.