На 18 август православната църква почита Успението на Св. Йоан Рилски, известен като най-почитаният български светец и небесен покровител на народа. Роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина, Св. Йоан Рилски живее през периода на княз Борис I, цар Симеон и цар Петър – време на разпространение на християнството в България.
От ранна възраст светецът усеща призвание към Бога и решава да се посвети на монашеския живот. Той напуска родното си място и постъпва в манастир, където приема монашеството. След това напуска манастира и прекарва години в скитничество, търсейки уединение и духовно съвършенство. Най-накрая се установява в Рила планина, където основава Рилския манастир, който става център на духовност и поклонничество.
Св. Йоан Рилски прекарва последните години от живота си в молитва и уединение. Умира през 946 г. и е погребан в малката църква на Рилския манастир. Няколко десетилетия по-късно, около 980 г., мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III взима мощите му, но след четири години те са върнати обратно. След Освобождението на България от византийско владичество, цар Асен I ги пренася в Търново през 1195 г.
Славата на Св. Йоан Рилски се разпространява из целия Балкански полуостров и в Русия. Той е почитан не само в България, но и извън нея като чудотворец и лечител. Народната традиция препоръчва молитви пред неговите мощи в Рилския манастир за изцеление от продължителни болести. Св. Йоан Рилски е и един от най-често изобразяваните светци в стенописите на църкви в комплекса „Софийска Мала Света гора“. На него са посветени и манастири като Германския и Курилския.
Преподобният светец има значителна роля за културния възход на Средец (дн. София), като градът става важен духовен център. Патриарх Евтимий Търновски и Владислав Граматик са сред авторите, писали жития за светеца, като Владислав описва тържественото пренасяне на мощите му в Рилския манастир през XV век.
В края на живота си Св. Йоан Рилски съставя уникален духовен „Завет“, от който са запазени четири преписа. В него той предупреждава да се съхрани вярата и да се избягва сребролюбието, което смята за „корен на всички злини“. Заветът също така напомня да не се търси слава и признание от земните владетели, а да се следва пътят на духовното съвършенство и непорочност. Този „Завет“ е изложен в музея на Рилския манастир и остава духовно наследство за поколенията.