На 15 август православната църква чества един от дванадесетте най-големи християнски празници – Успение на Пресвета Богородица, известен още като Голяма Богородица. Празникът е посветен на успението, или смъртта, на Божията майка, събитие, което се отбелязва както от православните, така и от католиците.
Според християнското предание, на този ден апостолите се събират в Йерусалим, за да се простят с Дева Мария и да погребат тялото ѝ. Три дни преди смъртта ѝ, Архангел Гавраил ѝ съобщава Божията воля да я вземе при себе си в царството небесно. Последното желание на Света Богородица е да види Светите апостоли, които по чудо се пренасят пред дома ѝ. След погребението ѝ, апостолите откриват само плащеницата ѝ, когато няколко дни по-късно отварят гроба, за да се поклони апостол Тома.
Събитието е свързано и с явяването на Божията майка пред апостолите, обкръжена от ангели, с посланието „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“. Това чудо е причина църквата да определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
В народната традиция празникът е наречен Голяма Богородица, различавайки го от Малка Богородица, когато се чества рождението на Дева Мария. След тържествените литургии, вярващите освещават хлябове и ги раздават за здраве и в памет на починалите. Празникът е свързан с родови срещи и жертвоприношения като курбан за здраве и благополучие.
Традиционната трапеза включва прясна питка, пиле каша, варено жито, царевица и тиква, като се консумират диня и грозде. На този ден е разрешена риба, а вярващите даряват на църквата свещи, платно, месал и пари като знак на почит към Света Богородица, която се счита за закрилница на семейството и домашното огнище.