На 6 януари празнуваме Богоявление или Йордановден, един от най-важните християнски празници в България, който отбелязва кръщението на Исус Христос в река Йордан. Този ден е свързан с вярването, че небето се отваря и Бог изпълнява желания. Това вярване има своето отражение и в древните езически обичаи, когато българите се молели на слънчевия бог Дажбог за изпълнение на желания.
Празникът, наричан още Просвещение, символизира откритието на Божествената Троица при кръщението на Христос. Същевременно, на този ден се извършва освещаване на водата, което носи благословение и здраве. Вярва се, че който хване кръста хвърлен в реката или езерото, ще бъде здрав през цялата година. В Калофер, например, се провежда традиционното мъжко хоро в ледените води на река Тунджа, което е символ на защита от болести.
Според народните вярвания, с кръщаването на водата се прогонват злите сили и светът става по-безопасен. Празникът също така отбелязва края на „мръсните дни“ и е времето, когато реките спират да текат и стават лековити. Вода, осветена на този ден, се пази през цялата година и се използва за лечение на различни болести.
На Йордановден съществуват и редица народни обичаи. С осветената вода се ръсят домовете и дворовете за здраве, а момите измиват лицата си, за да бъдат бели и румени. В някои райони се хвърлят частите от ралото и трески от бъдника в реката, за да се осигури добро здраве и да се прогонят злите духове.
Гадания също са част от празничните обичаи. Например, с помощта на бръшлян се гадае за здраве и дълъг живот, а за неомъжените се предсказва кой ще се ожени за кого. Вярванията около времето на празника също имат значение: ако е студено, годината ще бъде здрава и плодородна, а ако е топло, житото ще бъде гъсто.
Богоявление е празник, наситен с множество обичаи и вярвания, които и до днес се спазват с уважение към традицията и със стремеж към здраве и благополучие през новата година.