На 25 декември християнският свят отбелязва Рождество Христово – денят, посветен на рождението на Исус Христос и началото на новото летоброене, въведено от римския монах Дионисий Малки през 754 г. от основаването на Рим.
Според библейските разкази, Исус се ражда във Витлеем, в пещера, използвана за подслон на овце, след като Мария и Йосиф не намират място в страноприемницата. Младенецът е положен в ясла, а небесна светлина и ангели известяват раждането на Спасителя. Пастирите и мъдреците от Изтока, водени от Витлеемската звезда, са първите, които отдават почит на новородения Христос.
Празникът е съпроводен с богослужения и обичаи. В България той започва с коледуване – древна традиция, в която коледари обикалят домовете, пеят за здраве и благополучие, и получават дарове. Събраните краваи често се даряват на избрани момичета.
Рождество Христово е свързано и с множество именни дни – Христо, Христина, Радослав, Кристиян и други. Празничният цикъл продължава до Стефановден на 27 декември, посветен на първия християнски мъченик, архидякон Стефан.