На 4 декември православната църква почита Света Варвара, покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които не са имали време да се покаят или да се причастят. Света Варвара била родена в семейството на аристократ езичник в Илиопол, известна със своята красота. Запознала се с християни и приела светото кръщение. Когато баща ѝ научил за избора ѝ, наредил да я бичуват, а управителят на града Мартиан осъдил Варвара на смърт. По негова заповед тя била обезглавена. Според поверието, Божието възмездие застигнало баща ѝ и управителя – двамата били поразени от мълния.
През VI век мощите на Света Варвара били пренесени в Константинопол. В България тя е почитана не само като покровителка на починалите внезапно, но и на болни деца, особено на тези със заболявания като дребна шарка, поради което понякога я наричат „Баба Шарка“. На този ден жените месели „къпани“ питки за здраве и ги раздавали.
В някои региони на България на този празник се вари боб, а зърна от него се слагат на коленете на детето, което трябва да ги изяде без да използва ръце. Възприемала се е и традицията за почит на Света Варвара като покровителка на домашните птици, а празникът бил наричан и Женска Коледа. Младите жени се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. На този ден на седенките се гадаело за бъдещия съпруг на всяка девойка.
В българския фолклор съществува поговорка, свързана с празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Николай (6 декември): „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща.“