Св. Анастасия е живяла в Рим по времето на император Деций, когато християнството било подложено на жестоки гонения. Тя била част от първата християнска общност за девици, създадена в околностите на града. В трудните времена, в които се намирали, група жени решили да напуснат Рим, за да се посветят изцяло на вярата си и на служба на Бог.
Тази група основала общност под ръководството на мъдрата и набожна София, която ги обучавала на християнските добродетели и на важността на молитвата. Сред тези жени била и малката Анастасия, която останала сираче на тригодишна възраст. За нея София станала втора майка и настойница, вдъхвайки в нея любов към Бога и духовни ценности.
С годините Анастасия се утвърдила като символ на кротост, вяра и благородство. Животът й, посветен на молитва и служба на бедните, привлекъл внимание и вдъхновение у околните. Тя била известна с добротата и състраданието си, което я правело обичана сред събратята.
Въпреки това, в периода на гоненията срещу християните, организирани от император Деций, Анастасия била заловена от фанатизирани езичници, които донасяли на властите за вярващите. Подложена на жестоки мъчения, тя била принуждавана да се отрече от вярата си. Независимо от страданията, Анастасия останала непоколебима в убежденията си и приела мъченическа смърт чрез обезглавяване.
След смъртта й, света София и сестрите от обителта я погребали с голямо уважение. Споменът за Св. Анастасия останал жив, служейки като пример за непоколебима вяра и преданост към християнството, вдъхновявайки поколения вярващи да следват нейните стъпки.