Вчера във Велинград, пред паметника на Николай Гяуров, бяха поднесени цветя в знак на признателност към големия бас от представители на институции, НПО и граждани.
На същия ден преди 20 години в Модена, Италия, на 74-годишна възраст почина Николай Гяуров – големият глас на България.
Ролите му в парижката Гранд опера, Ла Скала в Милано, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър в Москва и други престижни оперни сцени остават в световната музикална съкровищница.
Николай Гяуров, роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджене (днес квартал на Велинград), е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия. Неговите забележителни роли включват Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт и Борис Годунов в операта на Мусоргски.
Още от ранна възраст Гяуров има интерес към музиката. Той учи оперно пеене в Софийската консерватория при Христо Бръмбаров и продължава обучението си в Ленинград и Москва. Кариерата му започва през 1955 г., когато печели голямата награда на конкурс за оперни певци в Париж. Дебютира в Софийската народна опера през 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Росини. През 1960 г. участва в постановка на „Борис Годунов“ в „Ла Скала“, което става повратна точка в кариерата му.
Гяуров има успешна международна кариера, изпълнявайки роли в различни престижни театри по света. От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. От 90-те години живее и работи със своята втора съпруга, италианската певица Мирела Френи, в Модена, Италия, където умира на 2 юни 2004 г.